Висшият адвокатски съвет, Центърът за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ и Правната програма на Институт Отворено общество – София организираха кръгла маса, посветена на 120-годишнината от приемането на специален закон за съдебните заседатели. Законът от 1897 г. се стреми да разреши проблеми, които и до сега стоят пред българското правосъдие: влиянието на политически партии по места в процеса на подбор на съдебните заседатели, обучението и подготовката на одобрените съдебни заседатели, гаранциите за тяхната независимост при участието в съдебни дела.
В първата част на събитието д-р Яни Киров (историк) представи свое проучване за ранните години на института на съдебните заседатели у нас. Във втората част на кръглата маса бяха обсъдени резултатите от последната реформа на института на съдебните заседатели, въведени с промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. Изказвания направиха Цветомир Тодоров от Български институт за правни инициативи, ръководител на проект „Съдебните заседатели – активни граждани за реално участие в правосъдието (2014 – 2016 г.)“ и Емилия Николова, съдебен заседател с 10 годишен опит от Софийски градски съд и председател на Съюза на съдебните заседатели в България.
Г-н Цветомир Тодоров каза, че „.. най-големият проблем пред заседателите в днешно време е те да не се професионализират. Вторият голям проблем е, че не трябва да се допуска те да бъдат маргинализирани – на тях да се гледа като на някой, който стои в страничните коридори на съдебната власт и има малко значение“.
При закриване на кръглата маса адв. Даниела Доковска заяви: „Идеята (на института на съдебните заседатели) е не толкова народът да участва в правосъдието. Идеята е народът да участва във властта, защото правосъдието е власт… Аз наистина споделям тезата, че съдебните заседатели са много важни в процеса. Не само в наказателния процес, но и по гражданските дела, където се решават въпроси по справедливост. За това аз съм против професионализацията на съдебните заседатели. Те, разбира се, трябва да знаят правата си. Но ние не искаме още професионални съдии. За това не би трябвало, според мен, съдебните заседатели да имат повече от два мандата, не би трябвало това да се превръща в професия. Искаме съдебните заседатели да са хора, които да помагат за преодоляване на рутинността при професионалните съдии, за преодоляване на бюрократичността. Съдиите са един вид елит. Съдебните заседатели не трябва да бъдат елит. Те наистина трябва да бъдат равни на всички нас. Те наистина трябва да могат да разберат един млад и един възрастен човек, един малко образован човек и един много образован човек. За да ни бъдат истински полезни те (съдебните заседатели) трябва да бъдат добри, умни и честни хора. Не искам да влизам в разговор дали трябва да имат етични правила. Много неща се формализираха в нашия живот. Ние искаме те да са добри, умни, честни и справедливи хора. Искаме да не се влияят от общественото мнение и да не стават негови проводници.“
