Анализ на съдържанието на три медии за период от три години (2017-2019 г.) показва, че медиите установяват и публикуват информация за малък дял от нередностите и злоупотребите със средства на ЕС, а случаите, които привличат най-много внимание от страна на медиите далеч не са тези, при които има засегнат най-висок финансов интерес. Това са основните изводи от изследването „Медии и наказателна политика: анализ на съдържанието на медийни публикации във връзка с нередности и злоупотреби със средства на ЕС“, проведено от екип на Правната програма на Институт Отворено общество – София.
Проучено е съдържанието на вестниците „24 часа“ и „Сега“ и на сайта „Медиапул“ за последните три години и са установени общо 548 публикации във връзка с нередности и злоупотреби със средства на ЕС. Те могат да бъдат групирани в 63 отделни случая. Само 26 от тези случаи привличат вниманието и на трите наблюдавани медии, а за трите наблюдавани години има само 12 случая, които са привлекли значително медийно внимание и са отразени с 9 или повече публикации.
Случаят, който е привлякъл най-голям медиен интерес за наблюдавания период е този за ремонта на ул. „Граф Игнатиев“ в София (с 82 публикации в трите медии), следван от разследването срещу Миню Стайков (с 64 публикации) и Ремонта на Ларгото в София (добил популярност като „Ало, Банов“) с 50 публикации. Случаите, които засягат нередности и злоупотреби при големи инфраструктурни проекти привличат много по-малко медийно внимание: това се дължи, от една страна, на влошеното състояние на печатните медии и на медийната свобода в страната, а от друга – на решенията на правоохранителните органи дали и кога да разпространят информация по текущи разследвания.
Прокуратурата класифицира злоупотребите със средства на ЕС като „дела от особен обществен интерес“ и в повечето случаи на медийни разкрития разпорежда предварителни проверки или образува досъдебни производства. В рамките на три години (2017-2019 г.) обаче новините за приключили съдебни дела за злоупотреби със средства на ЕС са много малко. Установени бяха само пет новини за осъдени лица, като и петте са по дела, които не представляват медиен интерес: по всеки от тези случаи има само по една публикация. В същото време проверки и досъдебни производства, започнали въз основа на публикувани в медиите сигнали за злоупотреби, остават без категорична институционална реакция – не може да се разбере дали са приключили и какво е установено.
Изследването показва, че няма тъждественост между нормативно определената категория „дела от особен обществен интерес“, кръга от нередности и злоупотреби със средства на ЕС, които привличат медийно внимание и досъдебните производства, по които прокуратурата активно публикува информация. Понятието „дела от особен обществен интерес“ не позволява регистриране на промените в ефективността на прокуратурата срещу злоупотреби със средства на ЕС и по тази причина или следва да бъде изоставено, или да бъде преосмислено.
Изследването е осъществено по проект „Анализ на съдържанието на медийни публикации за злоупотреби със средства на Европейския съюз в България“, финансиран от Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия и изпълняван от Правната програма на Фондация „Институт Отворено общество – София“ в периода септември 2019 – април 2020 г.
Пълен текст на доклада „Медии и наказателна политика: анализ на съдържанието на медийни публикации във връзка с нередности и злоупотреби със средства на ЕС“
За допълнителна информация:
Иванка Иванова
Директор Правна програма (ИОО – С)
