Стратегията за развитие на висшето образование в България за периода 2014 – 2020 трябваше да промени модела на финансирането му. Вместо субсидията за всеки университет да се определя изцяло въз основа на броя на студентите в него, в определянето на размера й трябваше да има и качествен елемент – да се насочват повече средства за тези, чиито студенти се реализират най-ефективно на пазара на труда. В действителност в последните години има намаляване на бройката за прием в специалности като „Публична администрация“, „Икономика“ или „Психология“, които са силно притегателни за младежите, но с ниска реализация – за сметка на повече технически специалности, които са по-търсени на пазара на труда, пише седмичникът Капитал.
„Най-голямо намаление има в двете най-масови направления – администрация и управление и икономика. През 2017 г. в тях са се обучавали с 20 хил. души по-малко от 2013-а, което е намаление с 20% за четири години“, посочи Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт Отворено общество – София, който изготвя Рейтинговата система на университетите. За същия период с 30% се е увеличил броят на учещите медицина – едно от направленията, в които безработица на практика няма, както и празни места в университетите. Подобни позитивни тенденции има и при високите технологии и други търсени и важни за икономиката специалности. Според Стойчев това е и доказателство, че „има рационализация на изборите на кандидат-студентите“.
Пълен текст на материала Елате, хиляди студенти в седмичника Капитал.
