Най-разпространеният вариант на процедура по назначаване на главен прокурор в държавите членки на ЕС е предложението да се прави от орган на изпълнителната власт (правителството/министър на правосъдието), а самото назначение да се извърши от държавния глава (крал/президент), т.е. процедурата се движи от еднолични органи, което дава гаранция за ясна отговорност. Доколкото се вижда от практиката на другите държави членки на ЕС, въвличането на висшия законодателен орган с решаваща роля в процедурите по назначаване и освобождаване на главния прокурор не е разпространен модел. Практикува се само в няколко държави членки на ЕС, които са бивши социалистически републики, и е свързано с по-чести скандали и забавяне на процедурите в сравнение с държавите, при които процедурата по назначаване/освобождаване на главен прокурор се развива с участието на правителството и държавния глава.
Това са част от резултатите на сравнителноправно изследване, изготвено от Институт Отворено общество – София с подкрепата на Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия. Изследването е представено на кръгла маса с експерти и представители на институциите и на неправителствени организации.
Изследването още показва, че продължителността на мандата на главния прокурор в България сам по себе си не е проблем: изрична препоръка на Венецианската комисия е главният прокурор или да няма мандат, или той да бъде с максимално дълга продължителност. Мандатът на главния прокурор в България е 7 години и това е сравнимо с продължителността на заемане на поста в другите държави членки на ЕС. В държавите членки на ЕС обаче, в които няма мандат на главния прокурор, доминиращата практика е на поста да се назначават хора, които са към края на своята кариера и които след заемане на най-високия пост в йерархията се пенсионират. Така те остават в по-голяма степен независими от правителството при осъществяване на своите правомощия като главен прокурор, защото не се налага да очакват следващо правителствено назначение.
Държавите членки на ЕС предлагат редица различни модели на гарантиране на независимостта на прокурорите чрез въвличането на колективни органи (прокурорски съвети) в управлението на прокуратурата. Обикновено те формират становище по кандидатури за назначения в прокуратурата и по кандидатури за поста главен прокурор. В поне два случая обаче начело на прокуратурата изобщо стои колективен прокурорски орган (Белгия, Нидерландия), който участва в определяне на приоритетите на националната наказателна политика и дава указания на прокурорите за нейното изпълнение. Успехът на тези модели е основан на значителната автономия, която прокурорите в колективните органи имат спрямо главния прокурор. „От тази гледна точка преосмислянето на модела на Прокурорската колегия към българския ВСС в посока гарантиране на по-голяма независимост на неговите членове спрямо главния прокурор представлява необходима следваща стъпка за продължаване на реформата на държавното обвинение“, смята авторът на изследването д-р Иванка Иванова, директор на Правна програма на Институт Отворено общество – София.
Пълен текст на изследването Какво (не) знаем за главните прокурори в държавите членки на Европейския съюз
