Умението да се отсява вярното от невярното съдържание и да се подбират източниците на информация, оказва се, липсва на голяма част от населението в Югоизточна Европа. Във времена на постоянен поток от информация, липса на регулации върху съдържанието в социалните мрежи и ширеща се пропаганда проблемът с дезориентацията в информационното пространство е изключително сериозен и има потенциал да подвежда общественото мнение, понякога с тежки последици. Европейският съюз дори създаде свои дефиниции за явленията „дезинформация“ и „мисинформация“, а пандемията от ковид-19 донесе със себе си и благозвучното „инфодемия“. Всички тези термини обобщават именно начина, по който в последните години се измени потреблението на информация и проблемите, които социалните мрежи донесоха.
Тазгодишният доклад за медийна грамотност на Институт „Отворено общество“ установява именно сериозните пропуски в знанията за информационната среда на хората в нашия регион и уменията им за критично мислене в сравнение с гражданите на Западна Европа и скандинавските страни. И за съжаление изводът е, че българите са най-неграмотните в медийно отношение в целия съюз. А основната причина са най-вече големите дефицити в образованието и проблемите с медийната свобода в България. По-ниската способност на българите да разпознават дезинформация и фалшиви новини са констатирали и други проучвания, макар самооценката на българите в това отношение да е висока колкото и на останалите европейци.
Пълен текст на материала Българите остават медийно най-неграмотни в ЕС в Капитал.
