Страните от Северозападна Европа имат най-голям потенциал да устояват на ефектите от фалшивите новини поради високото качество на образованието, наличието на свободни медии и високото доверие между хората в тези държави. На другия полюс са Балканските страни, които се оказват най-уязвими към негативното влияние на фалшивите новини и феномена „пост-истина“, а сред основните причини за това са наличието на контролирани медии, недостатъците в образоването и ниската степен на доверие между хората.
Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност, изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Тъй като индикаторите са с различна важност, те са включени с различна тежест в модела. Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на Репортери без граници) и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.
Според резултатите на Индекса за 2018 г. страните, които са най-добре подготвени да се справят с въздействието на „пост-истината“ и фалшивите новини са страните от Северозападна Европа – скандинавските страни, Холандия, Естония и Ирландия. Това съвпада с изводи на други изследвания и експертни мнения, които открояват тези страни по отношение на техния капацитет да се справят с фалшивите новини. Страните с най-нисък резултат са в Югоизточна Европа – от Хърватия до Турция, заедно с непосредствените им съседи Унгария и Кипър. Като правило, причините за това класиране са свързани с наличието на слаби или посредствени резултати в образованието, както и оценката за медиите им като контролирани (зависими). Такива страни биха били по-уязвими към фалшиви новите и негативните им въздействия.
Клъстърният анализ на данните за 2018 г. показва диференцирането на пет групи държави със сходни характеристики. Страните в по-добре представящите се клъстъри са в северната и северозападната част на Европа, а на другата страна на картата и на класацията с резултатите са страните в Югоизточна Европа с един среден, преходен клъстър, обхващащ държави като Унгария, Италия и Гърция.
България заема 30 място в класацията от 35 държави и се намира в предпоследния кръстър, редом със Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания. Позицията на България е непроменена спрямо позицията й от миналата година. На последните две места в класацията са Македония и Турция. От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема пета позиция, като резултатът и се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад спрямо миналата година отбелязва Полша, която губи три позиции, основно заради влошаване на оценките за медийна свобода.
Пълен текст на доклада Индекс за медийна грамотност 2018: Търси се здрав разум.
Индексът за медийна грамотност 2018 беше осъществен с подкрепата на Global Affairs Canada.