Финландия (1 място), Дания (2 място), Естония (3 място), Швеция (4 място) и Ирландия (5 място) са начело в класацията за 2021 година на Индекса за медийна грамотност. Тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформация в Европа поради високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората.
На последните места в класацията са Северна Македония (35 място), Босна и Херцеговина (34 място), Албания (33 място), Черна гора (32 място) и Турция (31 място). Тези страни имат нисък потенциал да се справят с ефектите на фалшивите новини и дезинформация поради слабости в медийната свобода и качеството на образованието.
Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност за 2021 г., изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Тъй като индикаторите са с различна важност, те са включени с различна тежест в модела. Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на Репортери без граници) и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.
Естония, Швеция и Ирландия отбелязват цялостно подобрение по точки и в класациите през годините, като заемат 3, 4 и 5 място в индекса през 2021 г.. Тези три страни се представят като цяло много добре в основните индикатори за образование, медийна свобода и доверие в хората. Цялостно влошаване на точките и в класациите през годините се отбелязва от Латвия, Словения и БиХ, които съответно са на 20, 14 и 34 място в класацията през 2021 година, като при тях има цялостно влошаване при всички главни индикатори на индекса.
Когато петте клъстера на индекса се разположат на картата се забелязват определени регионални модели. Най-добре представящите се страни от първия клъстер са разположени в Северозападна Европа. Страните с най-слаби резултати са в Югоизточна Европа. Когато се сравнят клъстерите от 2021 и 2019 година, цялостната картина показва влошаване на ситуацията, като редица страни се прехвърлят в клъстери с по-лошо представяне.
България заема 30 място в класацията от 35 държави и се намира в предпоследния, четвърти клъстер, редом с Гърция (27 място), Румъния (28 място), Сърбия (29 място), Турция (31 място), Черна гора (32 място). Позицията на България се влошава с 1 място спрямо 2019, като се връща на позициите от 2018 и 2017 г.. През 2021 г. България има 29 точки, като виждаме влошаване в срванение с предишни години (- 3 точки спрямо 2019 г., – 1 спрямо 2018 г., -2 точки спрямо 2017 г.). От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема трета позиция, като резултатът й се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад сред страните от ЦИЕ спрямо предишни години отбелязват Латвия и Словения.
Това издание на индекса се появява по време на двойна криза, когато пандемията от Ковид-19 се влошава допълнително от инфодемия – потопът от фалшиви новини и дезинформация сред прекалено много информация. Марин Лесенски, автор на доклада, казва, че „инфодемията създава криза на доверието като подкопавя вярата в медицинските и научни знания и институции, които са на първaта линия на защита в здравната криза, както и криза на доверие в управлението, което е необходимо да управлява отговорът на нарастващата всеобхватна криза – здравна, социална и икономическа“
Докладът препоръчва образованието като най-оптимален подход за справяне с фалшивите новини, което да действа като ваксинация и да предоставя устойчивост към най-тежките случай на фалшиви новини и пост-истината. Справянето с фалшивите новини и дезинформацията ще намали степента на политически и обществени конфронации, би повишило нивото на доверие в обществата и би допринесло за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията от Ковид-19.
Пълен текст на доклада Индекс на медийната грамотност 2021. Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19
Предишни издания на Индекса за медийна грамотност на Институт отворено общество – София.
За допълнителна информация:
Марин Лесенски
Програмен директор, „Европейски политики“
