„Бездомност“ и „Неформални селища“ cа две от шестте глави на университетско учебно помагало, подготвени от изследователския екип на Институт Отворено общество – София за изданието „PusH – Несигурно жилище в Европа“ в рамките на едноименния проект.
В разработката е събран и представен богатият научен и практико-приложен международен опит в областта на несигурната жилищна среда в Европа и света и са очертани ключови предизвикателства, свързани с бездомността и неформалните жилища.
Анализът на бездомността на Стария континент показа, че основен проблем остава системното събиране на данни и мониторинг на разпространението й. Отношението към бездомните постепенно се променя, като личните нападки към тях и криминализирането отстъпват на по-толерантни нагласи и разработване на ефективни политики и социални инструменти за намаляването на бездомността.
Неформални селища, които включват незаконосъобразно построени жилища, са разгледани като сложен феномен, преплетен с широк спектър от неформални социални и икономически практики. Сред основните фактори за появата и разрастването им са увеличаващият се брой на населението, миграцията и произтичащата от това бърза урбанизация. С неформални селища като мигрантски лагери, бедняшки и често етнически сегрегирани и маргинализирани градски територии, Европа не прави изключение. Неформалните селища имат различни прояви и цели: те могат да бъдат както стратегия за оцеляване, така и форма на социален протест. Подходът за човешкото право на достоен дом отправя предизвикателства пред урбанистичните и социалните политики във връзка с възможностите за обновяване, възстановяване и облагородяване на неформалните селища.
Учебното помагало, към което през месец септември предстои да се добави електронен обучителен модул, ще бъде публикувано с отворен достъп както за студенти, така и за преподаватели.
Публикациите са част от проекта „PusH – Несигурно жилище в Европа“, финансиран по Програма „Еразъм +“ на Европейския съюз. Институт Отворено общество – София си партнира с университетите Дърам (Великобритания), Утрехт (Нидерландия), Венеция (Италия), Леуфана (Германия), Дунавско-Кремския университет (Австрия) и Центъра за икономически и регионални изследвания на Унгарската академия на науките (Унгария).
