Индекс на политиките за интеграция на мигрантите MIPEX 2020

15.12.2020

България се класира на 43-то място от 52 държави в новото издание на международния индекс на политиките за интеграция на мигрантите MIPEX, попадайки в групата от държави, характеризиращи се с „равенство само на хартия“.

Индексът MIPEX е най-надеждният и цитиран индекс за измерване и сравняване на интеграционните политики спрямо мигрантите, широко използван за качествени и количествени изследвания. MIPEX 2020 сравнява и съпоставя 52 държави на пет континента – Европа (вкл. всички страни от ЕС), Азия (вкл. Китай, Индия и Япония), Северна Америка (САЩ, Канада и Мексико), Южна Америка (Аржентина, Бразилия и Чили), Австралия и Нова Зеландия. Първото издание на индекса е публикувано през 2004 г., а настоящото издание е пето по ред. В MIPEX 2020 са включени 58 индикатора, групирани в 8 области – мобилност на пазара на труда, събиране на семейства, образование, политическо участие, постоянно пребиваване, достъп до гражданство, антидискриминация и здраве.

На първите места в индекса MIPEX 2020 се нареждат Швеция, Финландия, Португалия и Канада – с оценка между 80 и 86 (от 100 възможни). Резултатите са високи в т.нар. традиционни имигрантски държави, Австралия, Канада, Нова Зеландия и САЩ (средна оценка 75). Средната оценка на всички 52 страни, включени в индекса, е 50 точки.

Средната оценка за страните от Европейския съюз е 49, но резултатите на Европейския съюз не са хомогенни. В старите страни-членки на ЕС средната оценка е относително по-висока, 58, докато в новите страни-членки от Централна и Източна Европа оценката е средно 41. България също има подобна оценка (40 точки) и се класира на 43-то място (заедно с Полша). Непосредствено преди България са класирани Кипър, Северна Македония, Турция, Унгария и Албания. Непосредствено след България са класирани Хърватия, Словакия, Литва и Латвия. България и повечето страни от региона са класирани в групата „равенство само на хартия“.

Оценките за България по области:

  • Мобилност на пазара на труда: частично благоприятна. Достъпът до пазара на труда продължава да бъде благоприятен за дългосрочно пребиваващи и отворен за предприемачи имигранти. Членовете на семейството имат равни права.
  • Събиране на семейства: леко неблагоприятна. Събирането на семейства е възможно като се изисква определен минимален доход и стандартно жилище. Въпреки това, властите могат да откажат или да отнемат правния им статут чрез дискреционни процедури с широки основания, без да вземат предвид конкретните обстоятелства.
  • Образование: леко неблагоприятна. Училищната система създава бариери пред достъпа за определени категории ученици имигранти и до голяма степен игнорира специфичните нужди и ползи, които те носят.
  • Здравеопазване: леко неблагоприятна. В България, както и в повечето страни, законните мигранти и търсещите убежище имат основни права на здравеопазване, които могат да бъдат подкопани на практика.
  • Политическо участие: критично неблагоприятна. Политическото участие липсва в интеграционната стратегия на България.
  • Постоянно пребиваване: леко благоприятна. Както в България, така и в повечето страни от ЕС мигрантите от страни извън ЕС трябва да изчакат 5 години, преди да могат да кандидатстват за постоянно пребиваване и равни възможности. Както и в други страни от региона, кандидатите и дългосрочно пребиваващите в България са несигурни относно своето бъдеще, тъй като властите запазват широка свобода на преценка.
  • Достъп до гражданство: неблагоприятна. България има едни от най-ограничителните критерии за достъп до гражданство в Европа.
  • Антидискриминация: благоприятна. Законът за защита от дискриминация създава благоприятни дефиниции, защитаващи от всякаква дискриминация.

Пълният индекс MIPEX 2020 е достъпен на: www.mipex.eu

Петото издание на MIPEX се осъществява от Migration Policy Group (MPG) and CIDOB с подкрепата на Европейския съюз и Center for Global Development. Институт Отворено общество – София е национален партньор за България. Индексът MIPEX не критикува едни или други държави, нито им казва каква политика да водят, а цели да представи обективни и сравними данни, които да служат за информиран дебат.